По повод Международния ден на толерантността – 16 ноември, Младежки център – Свищов организира
Конкурс за написване на текст (есе, случка, коментар) на тема “Моето училище – работилница по толерантност”.
🪷🪷🪷
ДГ “Ален мак ” е представена от Самуил Антонов от IIIб група”Сръчковци” и очакваме голямата награда.
Прочетете неговото есе, защото Големите определено има какво да научим от малките.
🪷🪷🪷
ЕСЕ
„Толерантността започва от моето сърце“
за конкурса „Моето училище-работилница по толерантност”
(от името на Самуил Антонов,
дете от IIIб група “Сръчковци”в ДГ “Ален мак“, гр. Варна)
Казвам се Сами и съм на почти 6 г. Ходя на градина и си имам добри приятелчета.
Моля Ви, прочетете това, което искам да Ви разкажа! Нищо, че не съм ученик и все още не ходя на училище. Госпожата прочела за този конкурс, споделила с мама и двете си казали: „Защо пък не! Какво като не е ученик. Той има на какво да научи големите.” И така-аз споделях, а те записваха моите думи.
Най-много от всичко обичам, когато мама ми чете приказки в моята палатка, преди сън /ще ви изпратя няколко снимки и две клипчета. Бъдете така добри да ги видите/! Имам три любими книжки, в които се говори за доброто- „Ти си градинарят на своето сърце“, „Ти си такъв какъвто си“ и „Можеш да се справиш“. Мама ме учи на много стихчета, дълги стихчета за малки и големи. Мога да ви кажа цялото стихотворение „Хаджи Димитър” от Христо Ботев. Бързо ги запомням и рецитирам. А когато се науча да изговарям по-добре буквичката „Р” ще стана истински рецитатор и ще ме дават по телевизията.
В нашата група „Сръчковци”се учим на много неща- на букви, цифри, на песнички, на стихчета, но най-много се уча как да бъда добър. Мама често ми казва, че всеки човек има градина в сърцето си, като в книжката „Ти си градинарят на своето сърце“. Ако се грижиш за нея с добри думи и постъпки, израстват красиви цветя. Ако я забравиш или казваш лоши неща там никнат бурени.
В градината има едно момиче на име Неви, което много харесвам. Един ден исках да и кажа само „Здравей! Как си?“, но видях , че си играе с други момиченца. Стоях и гледах, но не и казах нищо, не исках да я прекъсвам или да и преча. Тогава си спомних как с мама бяхме прочели книжката „Ти си такъв, какъвто си“. В книжката се разказваше за едно зайче , което разбра, че когато обичаш някого, трябва да му даваш свобода и да го приемаш такъв, какъвто е. И аз направих същото, усмихнах се и си помислих, че ще поиграем, когато тя има желание.
Често, когато видя някое дете да плаче, аз отивам и искам да го успокоя и да му помогна да се почувства по-добре. Готов съм да му дам любимата си играчка и да го прегърна. Мисля, че това е точно, както в стихотворението „За доброто и злото“, което рецитирах, когато бях в планината с мама и тати.
Мама ми беше казала, че когато избирам доброто, моето сърце свети, дори и никой да не го вижда.
Понякога ми е трудно. Например, когато децата не искат да играят с мен или да си споделят играчките, а понякога дори ме и удрят. Ставам тъжен , но тогава си спомням друга книжка, която с мама четем „Можеш да се справиш“. Там героят разбира, че когато си добър, не губиш, а печелиш приятели. И аз се старая да не се ядосвам, а да си кажа: „Мога да се справя!“
В нашата градина моите госпожи са Браткова и Тодорова и аз много ги обичам. Те изглеждат по много различен начин, но си приличат по едно нещо-винаги са усмихнати и мили. Често ни казват, че ние сме малко училище по приятелство. Аз мисля, че те са прави. Всеки ден се учим да разбираме другите, да не се караме и да си помагаме. Това според мен е толерантност, да уважаваш, да прощаваш и да не забравяш, че всеки има свое сърце и чувства.
Да си призная, че аз в началото на първа група бях много притеснителен и се плашех от детската градина. Често плачех. Дори ме беше страх да пипна книжките, по които учим. Опасявах се, че няма да мога да се справя с някоя задача. Но вече съм много различен. Обичам детската градина, обичам книжките-те са мои приятели. За това ми помогнаха моите госпожи. Бяха търпеливи с мен, подкрепяха ме и не ми дадоха дори за миг да си помисля, че има нещо, с което не мога да се справя. Повтаряха ми, че съм умен и ще успея.
Ще ви кажа още нещо за моите учителки, но не ме издавайте, защото не искам да се притеснят. Ние, децата, виждаме и разбираме много повече, отколкото вие, възрастните си мислите. Случвало се е да виждам как понякога госпожата не се чувства добре. Веднъж дори нещо и стана и не можеше да се изправи. Може би има проблеми с кръста като моята баба. Тогава тя тихо помоли медицинската сестра да отиде до аптеката и да вземе някаква инжекция за нея. Но аз я чух. И колкото и да я болеше продължи да се държи добре с нас и да ни се усмихва. Това за мен също е толерантност – да продължиш да се грижиш другите да се чувстват добре, въпреки че ти не си.
Госпожите ни раздават награди, когато сме се справили добре със задачите или сме се държали добре. Забелязал съм, че в края на деня дават награди и на най-палавите деца. Карат ги да подредят столчетата, да обещаят, че утре ще са по-послушни. И аз си казвам: „Ах какви са хитруши тези госпожи! Обичат всички и правят така, че всяко дете да получи награда, за да зарадва своите родители.”
Знаете ли, аз имам много приятели, но най-добрия ми приятел се казва Алекс. Той понякога прави доста бели, но аз въпреки това го обичам. Да си призная, че и аз правя белички. Вчера в градината изработвахме рибки за изложбата, която е за денят на Черно море. Аз се справих бързо, госпожата ме похвали и ми предложи да помогна на някое от децата. Веднага отидох при Алекс и заедно довършихме и неговите рибки. Винаги си помагаме в детската градина. Заедно прибираме играчките, заедно подреждаме столчетата и още много други неща правим заедно. Обичам да помагам и да се грижа за другите.
Днес учихме песента за вълшебните думи Моля, Извинявай и Благодаря! Нямам търпение да я изпея на мама.
В моята детска градина има две групи с деца, които имат проблеми-по-трудно учат, по-трудно се хранят и се държат по-странно. Но всички те са мои приятели и винаги заедно участваме в различни неща. Миналата година там имаше едно момченце Алекс, а сега има друго на име Митко. Те са слънчеви деца. Всяка година на техния специален ден си обуваме шарени чорапки и ги каним при нас. Подаряваме им подаръци, които сами сме изработили. Аз знам, че различните деца са също деца като нас и трябва да ги разбираме и ако можем да им помагаме. Това го научих от моите родители и учители.
Аз съм едно щастливо дете. Имам си всичко. Имам прекрасно семейство, което се грижи за мен с много, много любов. Имам приятели, с които се забавляваме. Имам добри учителки и прекрасна детска градина. Но знам, че има деца, които нямат семейство, нямат дом и никой не ги обича. Това много ме натъжава. Ако мога да бъда магьосник ще направя така, че всички деца да са щастливи като мен.
Когато порасна, искам да имам училище, в което всички ще се чувстват добре, като в голяма работилница по доброта. Но дотогава ще се грижа за своята градина, с усмивка и с думи на любов и приятелство. Защото, както пише в книжката ми, всичко хубаво започва от едно сърце, което разбира.
