А това петгодишно момченце, за което говори големият Недялко Йорданов е Сами-нашият Сами.
Самуил Антонов от 3б група “Сръчковци”. Малкият голям талант в рецитирането и в още много области.
Браво, Сами!
Неговото изпълнение, което трогна любимия на поколения поет, ще публикуваме в коментар.
“Скъпи приятели, бях трогнат, когато една моя непозната приятелка тук ми изпрати запис на своето петгодишно момченце, което рецитира моята „Песничка за доброто“. Припомних си тази песничка, написана за един мой детски спектакъл в театър „Възраждане“ преди почти 30 години. Оказа се, че тя никак не е конюнктурна, а важи за всяко време. Наистина в това зло време трябва да се опитаме да запазим доброто в себе си.
ПЕСНИЧКА ЗА ДОБРОТО
Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато наоколо, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари –
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда,
защото, макар да е жилаво Злото,
в Човека все пак побеждава Доброто.
Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри?
Какво, че наоколо, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари?
Излез му насреща и влез във двубоя
със гордия меч на усмивката своя!
Защото, макар да е жилаво Злото,
в Човека все пак побеждава Доброто.”
Недялко Йорданов