Своите буквички вече познаваме,
казваме или показваме без да се състезаваме.
Редим ги, вгнездяваме, даже ги пеем,
играем си с тях заедно, и се радваме, и се смеем.
А – като Асен,
който всеки ден е чист и пременен;
М – като Мити и като Мели,
двамата лъчезарни, като слънце изгрели;
Д – като Доби, на когото
не само името свързваме с вярата в доброто;
С – като Светли и като Сури,
те и двамата са ни големи сладури;
Г – като Гого,
на когото цифри и букви никога не са му много;
Й – като Йордан,
който е все в еуфория, бърборещ и много засмян.
И ето накрая…
такава чудна буквена бъркотия настана!